| Буква С |
|---|
| сардела - мн. сардели, ж. 1. Род селдова риба. 2. Кутия с консервирана дребна риба. • Като сардели. Разг. Наредени, натъпкани плътно човек д... |
| сардина - само ед. Вид селдова морска риба с дължина до 26 см, обикн. употребявана в консервиран вид. |
| сардоникс - мн. сардоникси, (два) сардоникса, м. Минерал, разновидност на ахата, с правилно редуване на тъмни, червено-кафяви и бели слоеве, к... |
| сардонически - сардоническа, сардоническо, мн. сардонически, прил. Който е злобен, насмешлив, саркастичен. |
| сари - мн. сарита, ср. Женска дреха в Индия, представляваща парче плат, завито по специален начин по тялото. Пъстро сари. |
| сарказъм - мн. сарказми, (два) сарказъма, м. 1. Само ед. Присмех, язвителност, жлъч. Говори със сарказъм. 2. Злобна язвителна бележка. Вмятам... |
| саркома - само ед. Спец. В медицината — злокачествен тумор, образуван от съединителна тъкан. |
| саркофаг - мн. саркофази, (два) саркофага, м. 1. Античен гроб от каменен блок. 2. Надгробен паметник с вид на ковчег. 3. Прен. Погребален ков... |
| сарма - мн. сарми, ж. Ястие от смляно месо и ориз с подправки, увито в зелеви или лозови листа и сварено. • Дроб-сарма. Ястие от нарязани ... |
| сарфалади - сарфалада, ж. Вид колбас — наденица от парчета по десетина сантиметра едното. |
| сатана - само ед. 1. За християни и евреи — злото начало, злият дух, олицетворение на злото. 2. Прен. Зъл човек. Тя е истински сатана. // п... |
| сатанаил - само ед. Име на сатаната. // прил. сатанаилов, сатанаилова, сатанаилово, мн. сатанаилови. Сатанаилови дела. |
| сателит - мн. сателити, (два) сателита, м. 1. Спътник на небесно тяло. 2. Прен. Държава, чиято политика зависи от по-силна държава. // прил.... |
| сатен - само ед. Гладка и лъскава памучна или копринена тъкан. // прил. сатенен, сатенена, сатенено, мн. сатенени. Сатенена рокля. |
| сатир - мн. сатири, м. 1. В гръцката митология — същество с опашка, рога и кози крака, спътник на бог Дионис и олицетворение на похотливос... |
| сатира - мн. сатири, ж. 1. Разобличаваща ирония. 2. Спец. Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като зао... |
| сатирик - мн. сатирици, м. Автор на сатири. Ярък сатирик в българската литература. |
| сатрап - мн. сатрапи, м. 1. Истор. Управител на област в древна Персия и др. 2. Прен. Деспотичен, самовластен управител или господар (в сем... |
| сатър - мн. сатъри, (два) сатъра, м. Вид широка брадва с къса дръжка за кълцане на месо. |
| сауна - мн. сауни, ж. Специално оборудвано помещение за престояване при сух и горещ въздух (до 140" С), редувано с въздействие на сту... |
| сафари - мн. сафарита, ср. 1. Ловна експедиция за диви животни в резервати в Източна Азия или в Централна Африка. Ходя на сафари. Организир... |
| сафрид - само ед. Вид морска риба (с дължина около 50 см) с важно стопанско значение. |
| сахат - мн. сахати, (два) сахата, м. Остар. 1. Час. Два сахата време. 2. Часовник. |
| сач - сачът, сача, мн. сачове, (два) сача, м. Кръгла глинена плоча (с по-висок ръб по края) за печене на катми, палачинки. |
| сачак - мн. сачаци, (два) сачака, м. Разг. Издадена стряха на къща. Скрий се от дъжда под сачака. |
| сачма - мн. сачми, ж. 1. Оловно топче за стрелба с пушка. 2. Спец. В техниката - метално топче за лагер. 3. Всяко малко оловно топче с раз... |
| сащисам - сащисаш, несв. — вж. сащисвам. |
| сащисвам - сащисваш, несв. и сащисам, св.; кого. Разг. Слисвам, обърквам, смайвам; сепвам, силно изненадвам. Сащиса я с богатството си. — сащ... |
| сбабвам се - сбабваш се, несв. и сбабя се, св. 1. Набръчквам се, заприличвам на баба. Съвсем се е сбабила. 2. За растение, листа или плодове — ... |
| сбабя се - сбабиш се, мин. св. сбабих се, мин. прич. сбабил се, св. — вж. сбабвам се. |
| сбарам - сбараш, св. — вж. сбарвам. |
| сбарвам - сбарваш, несв. и сбарам, св. Разг. 1. Какво. Хващам, улавям, спипвам нещо трудно уловимо, подвижно или далечно. Сбарах една бутилк... |
| сбера - сбереш, мин. св. сбрах, мин. прич. сбрал, св. — вж. сбирам. |
| сбивам - сбиваш, несв. и сбия, св.; какво. Правя нещо да заеме по-малко място, да се сгъсти, да се съкрати по време, да се уплътни. Сбивам ... |
| сбирам - сбираш, несв. и сбера, св. Разг. Събирам. |
| сбирка - мн. сбирки, ж. 1. Събрани, обикн. еднородни предмети; колекция. Сбирка от картини. Сбирка от монети. 2. Остар. Събрани по някакъв ... |
| сбирщина - само ед. 1. Разг. Пренебр. Хора, събрани без подбор; пасмина, тълпа. В Народното събрание се е събрала една сбирщина, която мисли ... |
| сбия - сбиеш, мин. св. сбих, мин. прич. сбил, св. — вж. сбивам. |
| сближа - сближиш, мин. св. сближих, мин. прич. сближил, св. — вж. сближавам. |
| сближавам - сближаваш, несв. и сближа, св. 1. Какво. Приближавам едно към друго. Сближих двете легла като спалня. 2. Кого. Правя да станат бли... |