| Буква С |
|---|
| спекулирам - спекулираш, несв. и св.; с какво. Занимавам се със спекула или със спекулация. Спекулирам с пшеница. Спекулирам с бедността на хор... |
| спелеолог - мн. спелеолози, м. Човек, който се занимава със спелеология. |
| спелеология - само ед. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на пещерите — произход, води, органичен свят — и използването им от хората. |
| спепеля - спепелиш, мин. св. спепелих, мин. прич. спепелил, св. — вж. спепелявам. |
| спепелявам - спепеляваш, несв. и спепеля, св.; какво. 1. Превръщам в пепел, изгарям. 2. Прен. Унищожавам, прахосвам. Спепели богатството на бащ... |
| сперма - само ед. Течност, отделяна от половите органи на мъжки животни и човек, която съдържа половите клетки; семенна течност. |
| сперматозоид - мн. сперматозоиди, (два) сперматозоида, м. Мъжка полова клетка, съдържаща се в спермата. |
| спесимен - мн. спесимени, (два) спесимена, м. 1. Пробен предмет, мостра, образец. 2. Спец. В банковото дело — документ, който удостоверява по... |
| спестовен - спестовна, спестовно, мн. спестовни, прил. 1. Който е предназначен за спестяване. Спестовна каса. Спестовен влог. 2. Който е песте... |
| спестя - спестиш, мин. св. спестих, мин. прич. спестил, св. — вж. спестявам. |
| спестявам - спестяваш, несв. и спестя, св.; какво. Събирам, натрупвам, като отделям, икономисвам; ограничавам, намалявам изразходването; пестя... |
| спестяване - мн. спестявания, ср. 1. Процесът на пестене. 2. Обикн. мн. Нещо спестено, обикн. пари. Имам спестявания в различни банки. Спестява... |
| специален - специална, специално, мн. специални, прил. 1. Който е предназначен за някаква точно определена цел. Специални дрехи. Президентът п... |
| специализация - мн. специализации, ж. Добиване на по-тясна подготовка по една специалност, както и времето на добиването й; специализиране. Имам с... |
| специализирам - специализираш, несв. и св.; какво/по какво. Добивам по-задълбочена подготовка по някаква специалност. Специализирам по немска лите... |
| специалист - мн. специалисти, м. Човек, който владее някаква специалност; вещ, опитен, познавач. Специалист по математика. Специалист по компют... |
| специалистка - мн. специалистки, ж. Жена специалист. |
| специалитет - мн. специалитети, (два) специалитета, м. Обикн. за ядене — приготвено специално, с необикновен вкус. Па коктейла имаше различни сп... |
| специалност - специалността, мн. специалности, ж. Клон от науката, техниката или изкуството, който се изучава за професия. В университета има по... |
| специфика - само ед. Сбор от особености, отличителни черти, присъщи само на дадения предмет. Специфика на работата. Специфика на материалите. ... |
| спецификация - само ед. 1. Определяне и изброяване на специфични особености на нещо. 2. Спец. Основен документ от техническата документация, в ко... |
| спечелвам - спечелваш, несв. и спечеля, св.; как-вокого. Печеля един път или няколко пъти по един път. Спечелих пари от лотария. Спечелих омра... |
| спечеля - спечелиш, мин. св. спечелих, мин. прич. спечелил, св. — вж. спечелвам. |
| спешен - спешна, спешно, мн. спешни, прил. Който не търпи отлагане; бърз, наложителен. Спешна медицинска помощ. Спешни мерки. // същ. спешн... |
| спикер - мн. спикери, м. 1. Говорител (по радио). 2. Коментатор на състезание, обикн. на футболен мач. |
| спин - спинът, спина, само ед., м. Спец. Вирусно заболяване на имунната защита, предавано по полов или кръвен път; синдром на придобитата... |
| спипам - спипаш, св. — вж. спипвам. |
| спипвам - спипваш, несв. и спипам, св.; когокакво. Хващам неочаквано, залавям; изненадвам, заварвам. Спипаха убиеца в хотела. Спипаха го да ... |
| спирала - мн. спирали, ж. 1. Линия, която прави извивки една до друга или една над друга около една точка или ос. 2. Предмет с такава форма.... |
| спираловиден - спираловидна, спираловидно, мн. спираловидни, прил. Който има вид на спирала. |
| спирам - спираш, несв. и спра, св. 1. Преставам да се движа, да действам, да работя. Автобусът спира на спирката. Телефонът спря да звъни. ... |
| спирателен - спирателна, спирателно, мн. спирателни, прил. Който е предназначен за спиране. Спирателен кран. Спирателен пост. |
| спирачен - спирачна, спирачно, мн. спирачни, прил. Който се отнася до спиране или до спирачка. Спирачен път. Спирачна течност. |
| спирачка - мн. спирачки, ж. 1. Механизъм за спиране на транспортно средство. Натискам спирачката. 2. Прен. Спънка, пречка. |
| спиритизъм - само ед. Вяра във възможността за общуване с душите на мъртвите, както и самите занимания за такова общуване. // прил. спиритическ... |
| спиритуализъм - само ед. Спец. Философско учение, според което духът е в основата на всичко. // прил. спиритуалистичен, спиритуалистична, спиритуа... |
| спирка - мн. спирки, ж. 1. Специално определено място за спиране на автобус, трамвай и др. 2. Малка железопътна гара. 3. Разг. Спиране. Пра... |
| спирт - спиртът, спирта, само ед. м. 1. Спец. Органично съединение, което се получава от съдържащ захар или нишесте материал; етилов алкох... |
| спиртник - мн. спиртници, (два) спиртника, м. Домакински уред, предназначен за бързо затопляне или варене с топлина от горещ спирт. |
| спиртосам - спиртосаш, св. — вж. спиртосвам. |