| Буква С |
|---|
| самодеец - мн. самодейци, м. Член на самодеен състав. Състезание между самодейци. |
| самодейка - мн. самодейки, ж. Жена самодеец. |
| самодейност - самодейността, само ед., ж. 1. Дейност на самодеен състав. Художествена самодейност. 2. Прен. Пренебр. Неумела самоинициатива, изл... |
| самоделен - самоделна, самоделно, мн. самоделни, прил. Който е направен при домашни условия, с подръчни средства, от непрофесионалист. Самодел... |
| самодива - мн. самодиви, ж. Митическо женско същество, което живее в планините и горите, често враждебно настроено към хората. Явява ми се са... |
| самодоволен - самодоволна, самодоволно, мн. самодоволни, прил. 1. Който е изпълнен с доволство от себе си. 2. Който изразява доволство от себе с... |
| самодържавен - самодържавна, самодържавно, мн. самодържавни, прил. 1. Който се отнася до самодържавие. 2. Който е с абсолютна държавна власт. |
| самодържавие - само ед. 1. Система на управление, основана на неограничена държавна власт. 2. Истор. В Русия преди революцията — неограничена вла... |
| самодържец - мн. самодръжци, м. Остар. Монарх с неограничена власт. |
| саможертва - мн. саможертви, ж. Жертване на самия себе си. Правя саможертви. Излишни саможертви. |
| саможив - саможива, саможиво, мн. саможиви, прил. Който по природа не обича да общува с хора. Жена му е много саможива, не ходи никъде. |
| самозабрава - само ед. 1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. Танцувам до самозабрава... |
| самозабравя се - самозабравиш се, мин. св. самозабравих се, мин. прич. самозабравил се, св. — вж. самозабравям се. |
| самозабравям се - самозабравяш се, несв. и самозабравя се, св. Изпадам в самозабрава. Самозабравям се от възторг. Самозабравям се от власт. |
| самозадоволя се - самозадоволиш се, мин. св. самозадоволих се, мин. прич. самозадоволил се, св. — вж. самозадоволявам се. |
| самозадоволявам се - самозадоволяваш се, несв. и самозадоволя се, св. 1. Задоволявам свои нужди с произведени от мене средства, храна. Самозадоволявам ... |
| самозалъгвам се - самозалъгваш се, несв. и самозалъжа се, св. Залъгвам себе си, заблуждавам се съзнателно по отношение на неприятна истина. Самозалъ... |
| самозалъжа се - самозалъжеш се, мин. св. самозалъгах се, мин. прич. самозалъгал се, св. — вж. самозалъгвам се. |
| самозараждане - само ед. Учение за зараждане на организмите от неорганична материя, оформено през XIX в.; автогенеза. |
| самозащита - само ед. Защита на себе си или имота си със собствени сили и средства. Бойни техники за самозащита. Убийство при самозащита. |
| самозащитавам се - самозащитаваш се, несв. и самозащитя се, св. Извършвам самозащита. |
| самозащитя се - самозащитиш се, мин. св. самозащитих се, мин. прич. самозащитил се, св. — вж. самозащитавам се. |
| самозван - самозвана, самозвано, мн. самозвани, прил. Който се провъзгласява за някакъв, без да има право или качества за това. // същ. самоз... |
| самозванец - мн. самозванци, м. Човек, който сам се провъзгласява за някакъв, без да има право за това. Цар самозванец. Лечител самозванец. |
| самоиздръжка - само ед. Издръжка със свои приходи. Дъщеря ми вече е на самоиздръжка. Университетът е на самоиздръжка. |
| самоиздържам се - самоиздържаш се, несв. 1. Живея на самоиздръжка. 2. За предприятие, учреждение — съществувам със собствени приходи. |
| самоизтребление - само ед. Взаимно изтребване. |
| самоизяждам се - самоизяждаш се, несв. и самоизям се, св. 1. Унищожавам, измъчвам себе си психически и морално, обикн. от безсилен гняв. 2. Само мн... |
| самоизям се - самоизядеш се, мин. св. самоизядох се, мин. прич. самоизял се, св. — вж. самоизяждам се. |
| самоинициатива - мн. самоинициативи, ж. Инициатива, която създавам и подемам сам. Проявявам самоинициатива. Прекалявам със самоинициативите. |
| самоконтрол - само ед. 1. Контрол над собствените си чувства и поведение. Самоконтрол над чувствата си. 2. Взаимен контрол в група от хора. |
| самоконтролирам се - самоконтролираш се, несв. и св. 1. Извършвам самоконтрол над себе си. 2. Само мн. За група от хора — контролираме се взаимно при р... |
| самокритика - само ед. Критика на собствени грешки и недостатъци. Правя си самокритика. // прил. самокритичен, самокритична, самокритично, мн. с... |
| самокритикувам се - самокритикуваш се, несв. Правя си самокритика. |
| самолет - мн. самолети, (два) самолета, м. По-тежък от въздуха летателен апарат с крила и двигател. Военен самолет. Транспортен самолет. Спо... |
| самолетоносач - мн. самолетоносачи, (два) самолетоносача, м. Голям плавателен съд, който носи на борда си самолети и има площадка за излитане и ка... |
| самоличен - самолична, самолично, мн. самолични, прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис... |
| самоличност - самоличността, само ед., ж. 1. Име, дата и място на раждане, професия на лице; идентичност. Установявам самоличност. 2. Прен. Само... |
| самолюбив - самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви, прил. Който се отличава с ясно изразено самолюбие. |
| самолюбие - само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. Всеки човек има самолюбие. • Болно самолюбие. Преувеличено мнение за собс... |