| Буква С |
|---|
| синдикат - мн. синдикати, (два) синдиката, м. 1. Професионална организация за защита на интересите на членовете - пред работодателя; профсъюз... |
| синдром - мн. синдроми, (два) синдрома, м. 1. В медицината — група от симптоми, типични за дадено заболяване. 2. Прен. Група от характерни з... |
| синева - само ед. 1. Синьо пространство, синя повърхност. 2. Небесният простор при ясно време, който има син цвят; лазур. Виж синевата през... |
| синедоха - мн. синекдохи, ж. Спец. В литературознанието — стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част или... |
| синекура - само ед. Длъжност, за която се плаща, без да се изисква изпълнението на някакви задължения. // прил. синекурен, синекурна, синекур... |
| синец - мн. синци, (два) синеца, м. Вид мънисто. Украсиха коня със синци. |
| синея - синееш, мин. св. синях, мин. прич. синял, несв. Синея се. — синея се. Откроявам се със своето синьо оцветяване. В далечината нещо ... |
| синигер - мн. синигери, (два) синигера, м. Вид пъстра пойна птица. // прил. синигерски, синигерска, синигерско, мн. синигерски. |
| синина - мн. синини, ж. 1. Само ед. Син цвят. 2. Синьо петно под кожата на човек в резултат от спукване на кръвоносни съдове при удар. Крак... |
| синка - само ед. Вид синя боя, в разтвора на която се плакне прането, както и самият разтвор. |
| синкав - синкава, синкаво, мн. синкави, прил. Който наподобява синьо. Синкав здрач. |
| синковец - мн. синковци, м. Разг. Свойско неодобрително или хвалебствено название на мъж. Ще ми се мотаят из къщата тия синковци! Нашият синк... |
| синкретизъм - само ед. Слятост, неразчлененост. // прил. синкретичен, синкретична, синкретично, мн. синкретични. Синкретични образи. // прил. си... |
| синовен - синовна синовно, мн. синовни, прил. Който характеризира отношенията на децата (син или дъщеря) към родителите. Синовен дълг. |
| синод - мн. синоди, (два) синода, м. Висшият ръководен орган на православната църква и сградата, в която се помещава. Светият Синод. // пр... |
| синоним - мн. синоними, (два) синонима, м. 1. Спец. Дума, която е близка по значение, но различна по звуков състав с друга дума. Образни син... |
| синоптик - мн. синоптици, м. Метеоролог, който прави прогноза за времето. // прил. синоптичен, синоптична, синоптично, мн. синоптични. // при... |
| синор - мн. синори, (два) синора, м. Граница, разделяща имотите на различни хора, обикн. нивите; межда, слог, бразда. Оттатък синора е нив... |
| синтаксис - само ед. Спец. Дял от граматиката, който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреч... |
| синтез - само ед. 1. Метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията. 2. С... |
| синтеза - само ед. Синтез. |
| синтезирам - синтезираш, несв. и св.; какво. Правя синтез; обобщавам. Да синтезираме всичко до тук. |
| синтесайзер - — вж. синтесайзър. |
| синтесайзър - и синтесайзер, мн. синтесайзъри и синтесайзери, (два) синтесайзъра и синтесайзера, м. Електронен клавирен музикален инструмент, ко... |
| синтетичен - синтетична, синтетично, мн. синтетични, прил. 1. Който се основава върху синтез. Синтетични разсъждения. 2. Който е склонен да син... |
| синтетически - синтетическа, синтетическо, мн. синтетически, прил. Синтетичен. |
| синузит - само ед. Спец. Болезнено възпаление на синусите. |
| синус - мн. синуси, (два) синуса, м. Обикн. мн. Изпълнена с въздух кухина в черепните кости. // прил. синусен, синусна, синусно, мн. синус... |
| синхрон - само ед. Едновременно действие. Постигам синхрон между движенията на ръката и краката. Има синхрон. Липсва синхрон. |
| синхронен - синхронна, синхронно, мн. синхронни, прил. Който се осъществява по едно и също време; едновременен. Синхронно движение. // нареч. ... |
| синхронизация - само ед. Синхронизиране. |
| синхронизирам - синхронизираш, несв. и св.; какво. Довеждам до синхрон; уеднаквявам по време. Трябва да синхронизираме всяка своя стъпка. // същ. ... |
| синхронизъм - само ед. Едновременност. // прил. синхроничен, синхронична, синхронично, мн. синхронични. // прил. синхронически, синхроническа, с... |
| синчец - само ед. Едно от първите пролетни цветя със сини гроздовидни цветове. |
| синя - синиш, мин. св. синих, мин. прич. синил, несв.; какво. Боядисвам в синьо; правя да стане синьо или синкаво. Синя клепачите си. |
| сипаница - само ед. Разг. Вариола, едра шарка. |
| сипаничав - сипаничава, сипаничаво, мн. сипаничави, прил. 1. Който е болен от сипаница. 2. За лице на човек — със следи (като) от сипаница. |
| сипвам - сипваш, несв. и сипя, св.; какво. Прехвърлям течност, зърно или праховидно вещество от един съд в друг или върху нещо. Сипвам раки... |
| сипвам се - сипваш се, несв. и сипна се, св. Разг. Само в трето лице, ед. и в мн. За множество — събирам се изведнъж на едно място; струпвам с... |
| сипей - сипеят, сипея, мн. сипеи, (два) сипея, м. В планината - стръмно място, покрито с дребни камъчета. Вървя по сипей. |