| Буква С |
|---|
| семасиология - само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава значението на думите; семантика (в 1 знач.). |
| семафор - мн. семафори, (два) семафора, м. 1. Сигнално устройство, което чрез подвижни крила и светлини регулира движението на влаковете. 2.... |
| семе - мн. семена, ср. 1. Орган за размножение при растенията. Трябва да купим семе за посев. 2. Разг. Сперма. 3. Прен. Потомство. • Хамо... |
| семедел - мн. семедели, (два) семедела, м. Вътрешна част на семе, в която се съдържа зародишът на бъдещото растение. |
| семеен - семейна, семейно, мн. семейни, прил. 1. Който се отнася до семейството. Семеен проблем. Семеен празник. 2. Който има семейство; же... |
| семейственост - семействеността, само ед., ж. Злоупотреба със служебното положение, при която ръководно лице назначава на работа при себе си свои ... |
| семейство - мн. семейства, ср. 1. Съпружеска двойка и живеещите заедно с нея роднини (деца, родители, братя и сестри). Голямо семейство. Учите... |
| семенар - семенарят, семенаря, мн. семенари, м. Човек, който се занимава с производство на семена. |
| семенен - семенна, семенно, мн. семенни, прил. Който се отнася до семе. Семенна обвивка. |
| семестър - мн. семестри, (два) семестъра, м. Учебно полугодие във висшите учебни заведения. Летен семестър. // прил. семестриален, семестриал... |
| семечистач - мн. семечистачи, м. Човек, който работи на машина за прочистване на семена за посев. |
| семечистачка - мн. семечистачки, ж. Жена семечистач. |
| семинар - мн. семинари, (два) семинара, м. 1. Групови практически занятия под ръководството на преподавател (предимно във висше учебно завед... |
| семинарист - мн. семинаристи, м. 1. Ученик в семинария. 2. Участник в семинар (в 3 знач.). Всички семинарйсти от Летния семинар по български ез... |
| семинария - мн. семинарии, ж. 1. Средно специално учебно заведение за подготовка на свещеници. 2. Сградата, в която е разположено такова учебн... |
| семиотика - само ед. Спец. 1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните. 2. ... |
| семит - мн. семити, м. Член на близка по език група народи в Югозападна Азия и Северна Африка (към тях са принадлежали древните вавилонци,... |
| семитизъм - само ед. Особеност на семитските народи, тяхната култура или език. |
| семитология - само ед. Общо название на съвкупността от науки, които изучават културата, историята и езика на семитските народи. |
| семка - мн. семки, ж. 1. Отделно зрънце от семе на растение. В гроздето имаше ситни семки. 2. Обикн. мн. Печено слънчогледово или тиквено ... |
| семкаджия - мн. семкаджии, м. Разг. 1. Човек, който пече и/или продава семки (във 2 знач.). 2. Пренебр. Незначителен човек. |
| семпъл - семпла, семпло, мн. семпли, прил. Който няма излишна украса; прост, обикновен. Семпла рокля. // нареч. семпло. Облича се семпло. |
| сенат - мн. сенати, (два) сената, м. 1. Истор. В древния Рим — висш управителен орган, държавен съвет. 2. В някои страни — висш законодате... |
| сенатор - мн. сенатори, м. Член на сенат. // прил. сенаторски, сенаторска, сенаторско, мн. сенаторски. |
| сензационен - сензационна, сензационно, мн. сензационни, прил. Който предизвиква сензация. Сензационен успех. Сензационна новина. //нареч. сенза... |
| сензация - мн. сензации, ж. 1. Силно впечатление от неочаквано, необикновено събитие. Правя сензация. 2, Съобщение или събитие, които предизв... |
| сензорен - сензорна, сензорно, мн. сензорни, прил. 1. Сетивен, чувствителен. 2. Който се основава на биоелектрическите импулси на човека. Сен... |
| сенник - мн. сенници, (два) сенника, м. 1. Заслон за сянка. Повечето южни балкони са снабдени със сенници. 2. Лятна шапка с козирка, обикно... |
| сенникоцветен - сенникоцветна, сенникоцветно, мн. сенникоцветни, прил. • Сенникоцветни растения. Спец. Семейство растения, чиито цветове са разпол... |
| сено - мн. сена, ср. Окосена и изсушена трева, която се използва за храна на животни. Сеното ухаеше на билки. • Търся игла в купа сено. Н... |
| сеновал - мн. сеновали, (два) сеновала, м. Помещение, в което се съхранява сено. |
| сенокос - само ед. 1. Косене на трева за сено; коситба. Сенокосът започна. 2. Времето, когато се коси. //прил. сенокосен, сенокосна, сенокос... |
| сенокосачка - мн. сенокосачки, ж. Машина за сенокос. |
| сенсуализъм - само ед. 1. Спец. Философско учение, което смята усещанията за единствен източник на познанието. 2. Схващане, според което чувстве... |
| сенсуалист - мн. сенсуалисти, м. Последовател на сенсуализма. |
| сентенция - мн. сентенции, ж. Спец. 1. В литературата — мъдро, нравоучително изречение. 2. В юристиката — съдебно решение; присъда. |
| сенчест - сенчеста, сенчесто, мн. сенчести, прил. 1. До който не достигат слънчеви лъчи и има сянка. Сенчеста тераса. 2. Който прави сянка. ... |
| сеньор - мн. сеньори, м. 1. Истор. През феодализма — собственик на голяма територия с обработваема земя. 2. В Испания — господин. |
| сеньора - мн. сеньори, ж. Госпожа. |
| сеньорита - мн. сеньорити, ж. Госпожица. |