| Буква С |
|---|
| самомнителен - самомнителна, самомнително, мн. самомнителни, прил. Който има преувеличено високо мнение за себе си; самонадеян, високомерен. // с... |
| самонаблюдавам се - самонаблюдаваш се, несв. Наблюдавам собственото си психическо и/или физическо състояние; в медицината — интроспекция. // същ. само... |
| самонадеян - самонадеяна, самонадеяно, мн. самонадеяни, прил. 1. Който прекалено вярва в своите сили; самоуверен. 2. Който изразява прекалена с... |
| самообвиня се - самообвиниш се, мин. св. самообвиних се, мин. прич. самообвинил се, св. — вж. самообвинявам се. |
| самообвинявам се - самообвиняваш се, несв. и самообвиня се, св. Обвинявам сам себе си. Самообвинявам се за несполуките на семейството си. // същ. сам... |
| самооблагане - само ед. Истор. В близкото минало в България — решено чрез гласуване от жителите даване на процент от доходите за местно градоустр... |
| самообладание - само ед. Способност на човек да владее чувствата си, да запазва спокойствие; хладнокръвие, сдържаност. Проявявам високо самооблада... |
| самообразовам се - самообразоваш се, несв. Образовам се сам чрез четене, без системни занятия в училище, без преподавател. Не е следвал, но се е само... |
| самообслужа се - самообслужиш се, мин. св. самообслужих се, мин. прич. самообслужил се, св. — вж. самообслужвам се. |
| самообслужвам се - самообслужваш се, несв. и самообслужа се, св. 1. Обикн. за болен — мога да задоволявам сам физиологическите си нужди; обслужвам се... |
| самооплождане - само ед. Спец. В зоологията — оплождане на яйцата със сперматозоиди от същия индивид (при едноклетъчните); автогамия. |
| самоопрашване - само ед. Спец. В ботаниката — опрашване с прашец от същото растение; автогамия. |
| самоопределя се - самоопределиш се, мин. св. самоопределих се, мин. прич. самоопределил се, св. — вж. самоопределям се. |
| самоопределям се - самоопределяш се, несв. и самоопределя се, св. Определям се сам по отношение на националност, религия, обществено положение и др. ... |
| самоотбрана - само ед. Отбрана на самия себе си със собствени сили и средства при нападение; самозащита. Преминавам към самоотбрана. |
| самоотбранявам се - самоотбраняваш се, несв. Прибягвам до самоотбрана, отбрана. |
| самоотвержен - самоотвержена, самоотвержено, мн. самоотвержени, прил. 1. Който жертва своите интереси за общото благо. 2. Който е в резултат от ж... |
| самоотлъча се - самоотлъчиш се, мин. св. самоотлъчих се, мин. прич. самоотлъчил се, св. — вж. самоотлъчвам се. |
| самоотлъчвам се - самоотлъчваш се, несв. и самоотлъча се, св. Напускам без разрешение работа, служба, пост, казарма. // същ. самоотлъчване, ср. |
| самоотлъчка - мн. самоотлъчки, ж. Самоотлъчване. |
| самопожертвам се - самопожертваш се, несв. Жертвам себе си за другите, правя жертви. |
| самопожертвование - мн. самопожертвования, ср. Саможертва. |
| самопожертвувам се - самопожертвуваш се, несв. Самопожертвам се. |
| самопожертвувание - мн. самопожертвувания, ср. Самопожертвование. |
| самопризнание - мн. самопризнания, ср. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател. Правя пълни самопризнания. |
| самопроизволен - самопроизволна, самопроиз-волно, мн. самопроизволни, прил. Който възниква от само себе си, без външни причини. Самопроизволно изпу... |
| саморазправя се - саморазправиш се, мин. св. саморазправих се, мин. прич. саморазправил се, св. - вж. саморазправям се. |
| саморазправям се - саморазправяш се, несв. и саморазправя се, св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта.... |
| саморазпускам се - саморазпускаш се, несв. и саморазпусна се, св. 1. За организация, институция — разпускам се по собствено решение. Народното събран... |
| саморазпусна се - саморазпуснеш се, мин. св. саморазпусках се, мин. прич. саморазпуснал се, св. — вж. саморазпускам се. |
| самораслек - мн. самораслеци, (два) самораслека, м. Саморасляк. |
| саморасляк - мн. саморасляци, (два) саморасляка, м. Културно растение, израсло само от попаднало семе, без някой да го сади или сее в почвата. ... |
| саморасъл - саморасла, саморасло, мн. саморасли, прил. 1. Който се отнася до саморасляк. Саморасли цветя. Саморасли картофи. 2. Прен. За талан... |
| самороден - самородна, самородно, мн. самородни, прил. 1. Който е устойчив и се среща в химически чист вид в природни условия. Самородно злато... |
| саморъчен - саморъчна, саморъчно, мн. саморъчни, прил. 1. Който е написан със собствената ръка; личен, собственоръчен. Саморъчен подпис. Самор... |
| самосвал - мн. самосвали, (два) самосвала, м. Камион с метална каросерия и с механизъм за саморазтоварване. Пръстта се пренася със самосвали. |
| самоснимачка - само ед. Приспособление към фотоапарат за самостоятелно снимане, без участието на човек. Апаратът е на самоснимачка. |
| самостоен - самостойна, самостойно, мн. самостойни, прил. Отделен, независим, функциониращ самостоятелно. Самостойни организми. Самостойно дел... |
| самостоятелен - самостоятелна, самостоятелно, мн. самостоятелни, прил. 1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава... |
| самосъзнание - само ед. Осъзнаване на собствената личност, на качествата и ролята и по отношение на обективния свят; съзнание. |