| Буква П |
|---|
| придружавам - придружаваш, несв. и придружа, св. 1. Кого. Вървя заедно с някого до определена цел; съпровождам. Придружавам я до вкъщи. 2. Какво... |
| придружител - придружителят, придружителя, мн. придружители, м. Човек, който придружава някого. Придружител в болница. |
| придружителка - мн. придружителки, ж. Жена придружител. |
| придумам - придумаш, св. — вж. придумвам. |
| придумвам - придумваш, несв. и придумам, св.; кого. Разг. Уговарям някого да направи нещо. |
| придържа - придържиш, мин. св. придържах, мин. прич. придържал, св. — вж. придържам. |
| придържам - придържаш, несв. и придържа, се.; какво/кого. Държа, за да не падне. Придържам го подръка. — придържам се/придържа се. 1. Държа се... |
| придърпам - придърпаш, св. — вж. придърпвам. |
| придърпвам - придърпваш, несв. и придърпам, св.; какво. 1. Дърпам към себе си. Придърпвам чинията със салата. 2. Внезапно започвам да дърпам и... |
| прием - мн. приеми, (два) приема, м. 1. Само ед. Количество приети студенти или ученици. Голям прием. Приемът е намален. 2. Устройване на ... |
| приема - приемеш, мин. св. приех, мин. прич. приел, св. — вж. приемам. |
| приемам - приемаш, несв. и приема, св. 1. Какво. Вземам, получавам нещо, което ми се дава. Приемам подарък. Приемам телеграма. 2. Кого. Прав... |
| приемателен - приемателна, приемателно, мн. приемателни, прил. Който служи за приемане. Приемателен пункт. |
| приемен - приемна, приемно, мн. приемни, прил. 1. Предназначен за приеми. Приемна зала. 2. През който се приемат посетители. Приемен час. 3.... |
| приемлив - приемлива, приемливо, мн. приемливи, прил. Който може да бъде приет, който удовлетворява. Приемливо предложение. // същ. приемливо... |
| приемна - мн. приемни, ж. Приемна стая. |
| приемник - мн. приемници, м. 1. Човек, който приема, наследява една работа от друг. 2. Спец. Кръстник. |
| приемница - мн. приемници, ж. Жена приемник. |
| приемственост - приемствеността, само ед., ж. Последователно преминаване от едно към друго, като се използва направеното преди. |
| приживе - нареч. По времето, когато човек е още жив. |
| приз - призът, приза, мн. призове, (два) приза, м. Награда. |
| призван - призвана, призвано, мн. призвани, прил. Който има качества и способности да върши нещо. Той е призван за учител. |
| призвание - мн. призвания, ср. 1. Качество и способност за осъществяване на някаква дейност; дарба. Лекар по призвание. 2. Професия; поприще. ... |
| приземен - приземна, приземно, мн. приземни, прил. Който е близо до земята, наравно с нея. Приземна стая. |
| приземие - мн. приземия, ср. Приземен етаж. |
| приземя - приземиш, мин. св. приземих, мин. прич. приземил, св. — вж. приземявам. |
| приземявам - приземяваш, несв. и приземя, св.; какво. Правя да кацне на земята. — приземявам се/приземя се. 1. Кацам на земята. 2. Прен. Ирон. ... |
| призив - мн. призиви, (два) призива, м. Призоваване, зов, апел. Призив за мир. |
| призивен - призивна, призивно, мн. призивни, прил. Който призовава. |
| призлее ми - мин. св. призля ми, мин. прич. призляло ми, св. — вж. призлява ми. |
| призлява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и призлее ми, св.; безл. Внезапно ми става зле. |
| призма - мн. призми, ж. Спец. Многостен, който има две еднакви успоредни основи. • Гледам през призмата на. Съобразявам се с определена гле... |
| призматичен - призматична, призматично, мн. призматични, прил. Който има форма на призма. |
| признавам - признаваш, несв. и призная, св. 1. Какво. Не отричам, не укривам своя постъпка, чувство, провинение. Признавам вината си. 2. Какво... |
| признак - мн. признаци, (два) признака, м. Качество, свойство, по които един обект се различава от друг и може да бъде разпознат; белег, зна... |
| признание - мн. признания, ср. 1. Признаване. 2. Думи, с които се признава нещо. Признание в любов. 3. Обществено уважение. Заслужавам признан... |
| признат - призната, признато, мн. признати, прил. Възприет и утвърден от обществото като положителен. Признат политик. |
| признателен - признателна, признателно, мн. признателни, прил. Който признава и помни добрите неща; благодарен. Признателно потомство. // същ. п... |
| призная - признаеш, мин. св. признах, мин. прич. признал, св. — вж. признавам. |
| призова - призовеш, мин. св. призовах, мин. прич. призовал, св. — вж. призовавам. |