| Буква П |
|---|
| притичам - притичаш, св. — вж. притичвам. |
| притичам се - притичаш се, несв. Притичвам се. |
| притичвам - притичваш, несв. и притичам, се. Отивам до нещо с тичане, набързо. Притичах до хлебарницата за хляб. |
| притичвам се - притичваш се, несв. и притека се, св. 1. Приближавам се с тичане. 2. Прен. Отзовавам се при повик, за да помогна. Притичам се на ... |
| приток - мн. притоци, (два) притока, м. 1. Река, която се влива в друга. Приток на Вит. 2. Прен. Само ед. Нарастване, прилив (във 2 знач.).... |
| притома - само ед. Вътрешно усещане за тежест, отпуснатост, отпадналост, обикновено свързано със сладостни чувства. Стоя в притома. |
| притрябвам - притрябваш, несв. и св.; на кого. Внезапно ставам необходим. Не ми е притрябвал. |
| притурвам - притурваш, несв. и притуря, св. Разг. 1. Какво. Прибавям, добавям. Притури сол. 2. Прен. Допълвам, казвам допълнително. |
| притурка - мн. притурки, ж. Това, което е приложено, притурено към нещо друго; прибавка, приложение. Притурка на вестник. |
| притуря - притуриш, мин. св. притурих, мин. прич. притурил, св. — вж. притурвам. |
| притурям - притуряш, несв. Притурвам. |
| притча - мн. притчи, ж. Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото. Притчите на Исус. |
| притъкмя - притъкмиш, мин. св. притъкмих, мин. прич. притъкмил, св. — вж. притькмявам. |
| притъкмявам - притъкмяваш, несв. и притъкмя, св.; какво. Разг. Нагласявам, натъкмявам, приготвям набързо. Притъкмявам вечеря. |
| притъмнее - мин. св. притъмня, мин. прич. притъмняло, св. — вж. притъмнява. |
| притъмнея - притъмнееш, мин. св. притъмнях, мин. прич. притъмнял, св. — вж. притъмнявам. |
| притъмнява - несв. и притъмнее, св.; безл. Внезапно става тъмно; настава мрак. • Притъмнява ми. Изгубвам самообладание в пристъп на болка, на г... |
| притъмнявам - притъмняваш, несв. и притъмнея, св. 1. Внезапно ставам тъмен. Прозорецът притъмня. 2. Ставам малко по-тъмен. Лицето му притъмня. |
| притъпя - притъпиш, мин. св. притъпих, мин. прич. притъпил, св. — вж. притъпявам. |
| притъпявам - притъпяваш, несв. и притъпя, св.; какво. 1. Правя нещо да стане по-тъпо. Притъпявам върха на нож. 2. Прен. Правя нещо да се усеща ... |
| притягам - притягаш, несв. и притегна, св.: какво. Разг. Леко затягам нещо поразхлабено. Притягам болт. |
| приумица - мн. приумици, ж. Случайно желание, прищявка. |
| приуча - приучиш, мин. св. приучих, мин. прич. приучил, св. — вж. проучвам. |
| приучвам - приучваш, несв. и приуча, св.; кого/какво. Създавам навик; привиквам. Приучих го да чете всеки следобед. - приучвам се/приуча се. ... |
| прихвам - прихваш, несв. и прихна, св. Внезапно започвам да се смея неедържано; разсмивам се. |
| прихвана - прихванеш, мин. св. прихванах, мин. прич. прихванал, св. — вж. прихващам. |
| прихвана се - прихванеш се, мин. св. прихванах се, мин. прич. прихванал се, св. — вж. прихващам се. |
| прихватлив - прихватлива, прихватливо, мн. прихватливи, прил. Разг. Който лесно прихваща; заразителен. // същ. прихватливост, прихватливостта, ... |
| прихватничав - прихватничава, прихватничаво, мн. прихватничави, прил. Разг. Който бързо се поддава на различни настроения. |
| прихващам - прихващаш, несв. и прихвана, св. 1. Какво/кого. Хващам леко, внимателно. Прихванах го под ръка. 2. Прен. Какво. Удържам сума при и... |
| прихващам се - прихващаш се, несв. и прихвана се, св. За растение — след пресаждане или присаждане започвам да раста; хващам се. Цветето се прихв... |
| прихлупвам - прихлупваш, несв. и прихлупя, св.; какво. 1. Захлупвам леко или отчасти. 2. Нахлупвам ниско. |
| прихлупя - прихлупиш, мин. св. прихлупих, мин. прич. прихлупил, св. — вж. прихлупвам. |
| прихлупям - прихлупяш, несв. Прихлупвам. |
| прихна - прихнеш, мин. св. прихнах, мин. прич. прихнал, св. — вж. прихвам. |
| приход - само ед. или приходи само мн. Паричен доход. // прил. приходен, приходна, приходно, мн. приходни. |
| приходящ - приходяща, приходящо, мн. приходящи, прил. Който идва, прихожда. Приходяща поща. Приходящи ученици. |
| прихождам - прихождаш, несв. Идвам периодично от друго място. |
| прицел - само ед. Точка, в която се прицелва човек. • Вземам на прицел (някого). Преследвам някого, за да си отмъстя за нещо. |
| прицелвам се - прицелваш се, несв. и прицеля се, св. Насочвам оръжието към определена цел; примервам се. |