| Буква П |
|---|
| пушен - пушена, пушено, мн. пушени, прил. Който е консервиран чрез пушене. Пушени кренвирши. |
| пушечен - пушечна, пушечно, мн. пушечни, прил. 1. Който е резултат от действието на пушка. Пушечен изстрел. 2. Който е предназначен за пушка... |
| пушилка - мн. пушилки, ж. 1. Пушек. 2. Прах във въздуха. • Вдигам пушилката. 1. Втурвам се нанякъде. 2. Шумно се заканвам на някого. |
| пушка - мн. пушки, ж. Лично огнестрелно оръжие с дълга цев. |
| пушкалка - мн. пушкалки, ж. Детска играчка от бъзова цев и бутало, с която се изхвърлят топчета и шумът при изхвърлянето наподобява звука при... |
| пушкало - мн. пушкала, ср. 1. Остар. Артилерийско оръдие; топ. 2. Пушкалка. |
| пушкам - пушкаш, несв. Разг. Гърмя, стрелям, издавам звук като при гърмене на пушка. |
| пушкар - пушкарят, пушкаря, мн. пушкари, м. 1. Занаятчия, който поправя пушки и други оръжия. 2. Човек с пушка. |
| пушлив - пушлива, пушливо, мн. пушливи, прил. Който много пуши, дими. Пушлив огън. |
| пущам - пущаш, несв. Пускам. |
| пущина - мн. пущини, ж. Разг. Нещо, назовано с оценъчно укорно или ласкателно отношение. Де са тия пущини, очилата? |
| пущинак - мн. пущинаци, (два) пущинака, м. Пусто, необитаемо място; пустош. |
| пуяк - мн. пуяци, (два) пуяка, м. 1. Мъжка пуйка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Надут, самодоволен мъж. |
| пфу - междум. За изразяване на пренебрежение, негодувание, възмущение. |
| пчела - мн. пчели, ж. Ципокрило насекомо, което произвежда мед от цветен нектар. |
| пчелар - пчеларят, пчеларя, мн. пчелари, м. Човек, който отглежда пчели. // прил. пчеларски, пчеларска, пчеларско, мн. пчеларски. // същ. п... |
| пчеларка - мн. пчеларки, ж. Жена пчелар. |
| пчеларник - мн. пчеларници, (два) пчеларника, м. Помещение за пчели, за кошери; пчелин. |
| пчелен - пчелна, пчелно, мн. пчелни, прил. 1. Който е произведен от пчели. Пчелен клей. 2. Който е предназначен за пчели. Пчелен кошер. |
| пчелин - мн. пчелини, (два) пчелина, м. Помещение или място за кошери, за пчели; пчеларник. |
| пчеловъд - мн. пчеловъди, м. Пчелар. |
| пчеловъдство - само ед. Пчеларство. |
| пчелояд - мн. пчелояди, (два) пчелояда, м. Прелетна птица, която яде пчели и други насекоми. |
| пшеница - само ед. Най-разпространеното у нас житно растение, от което се произвежда хляб, както и плодовете му в сурово или варено състояни... |
| пъб - пъбът, пъба, мн. пъбове, (два) пъба, м. Паб. |
| пъдар - пъдарят, пъдаря, мн. пъдари, м. Човек, който пази имот — ниви, лозя и др. — от злосторници. // прил. пъдарски, пъдарска, пъдарско,... |
| пъдарин - мн. пъдари, м. Пъдар. |
| пъдпъдък - мн. пъдпъдъци, (два) пъдпъдъка, м. Малка сива прелетна птица, която издава звук, според който е образувано името й. // прил. пъдпъ... |
| пъдя - пъдиш, мин. св. пъдих, мин. прич. пъдил, несв.; кого/какво. Гоня някого или нещо, карам го да се отдалечи, да се махне. Пъдя гости... |
| пъзел - мн. пъзели, (два) пъзела, м. Игра за подреждане на картина или фигура от малки картончета, върху които са отпечатани техни части. |
| пъзла - мн. пъзли, ж. Разг. Пренебр. Пъзлива жена; страхливка. |
| пъзлив - пъзлива, пъзливо, мн. пъзливи, прил. Разг. Пренебр. Страхлив. |
| пъзльо - мн. пъзльовци, м. Разг. Пренебр. Пъзлив мъж; страхливец. |
| пъзъл - мн. пъзли, (два) пъзъла, м. Пъзел. |
| пък - 1. Съюз. Разг. Означава разграничаване и противопоставяне; а, но. Аз ще чистя, пък ти ще пазаруваш. 2. Част. Разг. За подсилване н... |
| пъкам - пъкаш, несв. Само мн. Явяваме се в голямо количество. Бълхите пъкат от котката. — пъка. Безл. Има в голямо количество. Тук пъка от... |
| пъквам - пъкваш, несв. и пъкна, св. Разг. Внезапно, изведнъж се появявам. И той ми пъкна пред очите. |
| пъклен - пъклена, пъклено, мн. пъклени, прил. 1. Който се отнася до пъкъл; адски. 2. Прен. Много силен, предизвикващ силни отрицателни емоц... |
| пъкло - само ед. Разг. Пъкъл. |
| пъкна - пъкнеш, мин. св. пъкнах, мин. прич. пъкнал, св. — вж. пъквам. |