| Буква П |
|---|
| почвам - почваш, несв. и почна, св.; какво. 1. Поставям началото на някаква дейност; започвам, захващам, подхващам. Почвам работа. 2. Прояв... |
| почвовед - мн. почвоведи, м. Човек, който се занимава с изследване на почвата (в 1 знач.). |
| почвознание - само ед. Наука за почвите. |
| почервенея - почервенееш, мин. св. почервенях, мин. прич. почервенял, св. — вж. почервенявам. |
| почервенявам - почервеняваш, несв. и почервенея, св. Ставам червен. |
| почервя - почервиш, мин. св. почервих, мин. прич. почервил, св. - вж. почервявам. |
| почервявам - почервяваш, несв. и почервя, св.; какво. Правя да стане червен. Почервих яйцата. |
| почерк - мн. почерци, (два) почерка, м. 1. Начин, по който се изписват буквите от един човек. Красив почерк. 2. Прен. В изкуството — индиви... |
| почернея - почернееш, мин. св. почернях, мин. прич. почернял, св. — вж. почернявам. |
| почерня - почерниш, мин. св. почерних, мин. прич. почернил, св. — вж. почерням. |
| почернявам - почерняваш, несв. и почернея, св. 1. Ставам черен. 2. Добивам тен. |
| почерням - почерняш, несв. и почерня, св. 1. Какво. Правя нещо да стане черно. 2. Прен. Кого. Озлочестявам, предизвиквам скръбта на някого; з... |
| почерпвам - почерпваш, несв. и почерпя, св.; кого. Черпя, гощавам малко или в определен единичен случай. — почерпвам се/почерпя се. Разг. Пийв... |
| почерпка - мн. почерпки, ж. 1. Черпене, гощаване с вино, ракия, сладкиши и др. 2. Това, с което се гощава, черпи. |
| почерпя - почерпиш, мин. св. почерпих, мин. прич. почерпил, св. - вж. почерпвам. |
| почерпям - почерпяш, несв. Почерпвам. |
| почест - почестта, мн. почести, ж. Външен израз на уважение, почит. |
| почета - почетеш, мин. св. почетох, мин. прич. почел, св. — вж. почитам. |
| почетен - почетна, почетно, мн. почетни, прил. 1. Който заслужава почит. Почетен гост. 2. Който изразява чужда почит. Почетна лента. |
| почивам - почиваш, несв. и почина, св. 1. Не работя. 2. Прен. Лежа умрял. Почивайте в мир! 3. Само св. Умирам. Всичките му близки починаха. ... |
| почивен - почивна, почивно, мн. почивни, прил. Който служи за почивка. Почивен дом. Почивен ден. |
| почивка - мн. почивки, ж. 1. Почиване. Искам да спрем за почивка. 2. Неработно време. Обедна почивка. 3. Курорт. Отивам на почивка. |
| почин - мн. почини, (два) почина, м. Начинание, инициатива. |
| почина - починеш, мин. св. починах, мин. прич. починал, св. - вж. почивам. |
| почиствам - почистваш, несв. и почистя, св.; какво. 1. Чистя малко. 2. Чистя изцяло, докрай; изчиствам. |
| почистя - почистиш, мин. св. почистих, мин. прич. почистил, св. — вж. почиствам. |
| почит - почитта, само ед., ж. Уважение, което се оказва на някого или на нещо. Покланям се с почит. Имам почит. |
| почитаем - почитаема, почитаемо, мн. почитаеми, прил. На когото оказваме почит; уважаем. |
| почитам - почиташ, несв. и почета, св.; какво/кого. Изпитвам или проявявам почит към някого или към нещо; уважавам. Почитам майка си и баща ... |
| почитание - мн. почитания, ср. Проява на почит, на уважение. Моите почитания. |
| почитател - почитателят, почитателя, мн. почитатели, м. Човек, който почита някого или нещо; поклонник, ценител. Почитател на красотата. |
| почитателка - мн. почитателки, ж. Жена почитател. |
| почна - почнеш, мин. св. почнах, мин. прич. почнал, св. — вж. почвам. |
| почтен - почтена, почтено, мн. почтени, прил. 1. Който заслужава почит, внушава почит. Почтен човек. 2. Приличен, морален, пристоен. Почтен... |
| почти - нареч. Така, че малко не достига; приблизително, горе-долу, току-речи. Почти привърших. Почти цялата нощ не спах. Детето е почти з... |
| почтителен - почтителна, почтително, мн. почтителни, прил. 1. Който се отнася с почит. Почтителен човек. 2. Който изразява почит. Почтителен по... |
| почувствам - почувстваш, св.; какво/кого. Чувствам в определен единичен случай. Почувствах страх. |
| почувствувам - почувствуваш, св. Почувствам. |
| почуда - само ед. Учудване. |
| почудвам се - почудваш се, несв. и почудя се, св. 1. Учудвам се. 2. Чудя се малко. |