| Буква О |
|---|
| относителен - относителна, относително, мн. относителни, прил. 1. Който се установява при съпоставка с друг. Относителна височина. 2. Не безусло... |
| относно - предлог. По отношение на; що се касае до; по повод на; за. Относно заповедта не сме говорили. |
| отношение - мн. отношения, ср. 1. Взаимна връзка между различни предмети, явления, величини. 2. Само мн. Взаимно общуване. Дипломатически отно... |
| отнякъде - нареч. От някое място, от някоя страна. Отнякъде се зачу песен. |
| оток - мн. отоци, (два) отока, м. Подутина по тялото. |
| отоманка - мн. отоманки, ж. Остар. Вид канапе с възглавници. |
| отопление - мн. отопления, ж. 1. Отопляване. 2. Система за затопляне на помещения. Парно отопление. |
| отоплителен - отоплителна, отоплително, мн. отоплителни, прил. 1. Който е предназначен за отопление. Отоплителни уреди. 2. През който се използв... |
| отопля - отоплиш, мин. св. отоплих, мин. прич. отоплил, св. — вж. отоплявам. |
| отоплявам - отопляваш, несв. и отопля, св.; какво, с какво. Правя помещение да стане топло. Отоплявам кухнята с електрическа печка. — отоплява... |
| отоплям - отопляш, несв. Отоплявам. |
| оторизирам - оторизираш, несв. и св.; кого/какво. Упълномощавам. |
| отпадам - отпадаш, несв. и отпадна, св. 1. Губя физическите си сили. След боледуването беше много отпаднала. 2. От какво. Преставам да съм в... |
| отпадна - отпаднеш, мин. св. отпаднах, мин. прич. отпаднал, св. - вж. отпадам. |
| отпадък - мн. отпадъци, (два) отпадъка, м. Ненужен остатък от нещо. Битови отпадъци. |
| отпадъчен - отпадъчна, отпадъчно, мн. отпадъчни, прил. Който се състои от отпадъци. Отпадъчни материали. |
| отпарям - отпаряш, несв. и отпоря, св.; какво. Отделям, откъсвам нещо пришито. Отпори джоба на сакото си. • Ще ти отпоря ушите. Разг. Ще те ... |
| отпера - отпереш, мин. св. отпрах, мин. прич. отпрал, св. — вж. отпирам. |
| отпечатам - отпечаташ, св. — вж. отпечатвам. |
| отпечатвам - отпечатваш, несв. и отпечатам, св.; какво. 1. Приключвам печатането, издавам. Отпечатахме новия брой на списанието. 2. Отварям нещ... |
| отпечатък - мн. отпечатъци, (два) отпечатъка, м. 1. Следа, диря, която остава след нещо. Полицаят търсеше внимателно отпечатъци от пръсти. 2. ... |
| отпивам - отпиваш, несв. и отпия, св. Пия малко от нещо. Отпих от чашата си. Отпих няколко глътки. — отпивам си/отпия си. Пия до пълно насищ... |
| отпилея се - отпилееш се, мин. св. отпилях се, мин. прич. отпилял се, св. — вж. отпилявам се. |
| отпилявам се - отпиляваш се, несв. и отпилея се, св. Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял. |
| отпирам - отпираш, несв. и отпера, св.; какво. Разг. Изчиствам чрез пране. Отпра изцапания ръкав на роклята си. |
| отписвам - отписваш, несв. и отпиша, св.; кого/ какво. 1. Зачерквам нечие име от списък. 2. Освобождавам чрез отбелязване с писане. 3. Прен. ... |
| отпиша - отпишеш, мин. св. отписах, мин. прич. отписал, св. — вж. отписвам. |
| отпия - отпиеш, мин. св. отпих, мин. прич. отпил, св. — вж. отпивам. |
| отплавам - отплаваш, несв. и св. С плаване се отдалечавам, заминавам. Корабът отплава преди два часа. |
| отплата - само ед. Ответна награда; възмездие. Ако ми помогнеш, в отплата ще ти подаря нещо. |
| отплатя се - отплатиш се, мин. св. отплатих се, мин. прич. отплатил се, св. — вж. отплащам се. |
| отплащам се - отплащаш се, несв. и отплатя се, св. Отдавам дължимото за нещо, което са ми сторили; възнаграждавам. Ще ти се отплатя богато. |
| отплесвам - отплесваш, несв. и отплесна, св.; кого, от какво. Разг. Отвличам вниманието, занимавам със странични дейности. Не ме отплесвай, за... |
| отплесна - отплеснеш, мин. св. отплеснах, мин. прич. отплеснал, св. - вж. отплесвам. |
| отплувам - отплуваш, несв. и св. С плуване се отдалечавам, заминавам. Приятелката ми отплува по-навътре. |
| отподир - нареч. Диал. 1. Отзад. Върви отподир. 2. След това; после. Отподир ще ме търсиш! |
| отпор - само ед. Противодействие, решително действие срещу действие. Опитите да превземат крепостта срещнаха отпор. |
| отпорвам - отпорваш, несв. Отпарям. |
| отпоря - отпориш, мин. св. отпорих, мин. прич. отпорил, св. — вж. отпарям. |
| отпосле - нареч. След известно време, по-късно. |