| Буква О |
|---|
| отговорен - отговорна, отговорно, мн. отговорни, прил. 1. Който е длъжен да следи за нещо. Кой е отговорен за неуспеха? 2. Който има голяма от... |
| отговорник - мн. отговорници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група. |
| отговорничка - мн. отговорнички, ж. Жена отговорник. |
| отговорност - отговорността, мн. отговорности, ж. 1. Само ед. Съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение. Проявявам голям... |
| отговоря - отговориш, мин. св. отговорих, мин. прич. отговорил, св. — вж. отговарям. |
| отголвам - отголваш, несв. и отголя, св.; какво. Разг. Откривам, показвам голо тяло. Отголи ръката си, за да покаже белега. |
| отголя - отголиш, мин. прич. отголих, мин. прич. отголил, св. — вж. отголвам. |
| отгоре - нареч. 1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно. 2. Върху нещо. Седна отгоре. 3. От външната страна на нещо. Гърнето отг... |
| отгоре-отгоре - нареч. Повърхностно, небрежно. Прочетох вестника отгоре-отгоре. |
| отгръщам - отгръщаш, несв. и отгърна, св.; какво. Разтварям нещо загърнато, сгънато. Отгръщам одеялото. Отгръщам нова страница. |
| отгъвам - отгъваш, несв. и отгъна, св.; какво. 1. Изпъвам, изравнявам загъната част. Трябва да отгънеш полата, за да я отпусна. 2. Разгъвам,... |
| отгърна - отгърнеш, мин. св. отгърнах, мин. прич. отгърнал, св. - вж. отгръщам. |
| отдавам - отдаваш, несв. и отдам, св. 1. Какво. Давам за временно използване. Отдавам под наем. 2. Каквокого. Давам завинаги, жертвам, посве... |
| отдавна - нареч. 1. Преди много време. Ходил съм там отдавна. 2. От дълго време насам. Отдавна не съм го виждал. |
| отдавнашен - отдавнашна, отдавнашно, мн. отдавнашни, прил. 1. Някогашен; който е бил отдавна. 2. Който е от преди много време. Отдавнашен прият... |
| отдалеко - нареч. Отдалече. |
| отдалеча - отдалечиш, мин. св. отдалечих, мин. прич. отдалечил, св. — вж. отдалечавам. |
| отдалечавам - отдалечаваш, несв. и отдалеча, св.; кого/ какво. Завеждам или изпращам далече, отстранявам. — отдалечавам се/отдалеча се. 1. Отива... |
| отдалече - нареч. 1. От далечно място. По дрехите му личи, че идва отдалече. 2. Прен. Внимателно, предпазливо. Макар че се познаваме от много... |
| отдалечен - отдалечена, отдалечено, мн. отдалечени, прил. 1. Който се намира далече по време или място. Отдалечена местност. Отдалечени събити... |
| отдам - отдадеш, мин. св. отдадох, мин. прич. отдал, св. — вж. отдавам. |
| отдел - мн. отдели, (два) отдела, м. 1. Подразделение на учреждение, влизащо в състава на организирано цяло. Справочен отдел в библиотека.... |
| отделен - отделна, отделно, мн. отделни, прил. 1. Който не е с другите; самостоен, обособен. Живее в отделно жилище. 2. Единичен, особен. Им... |
| отделение - мн. отделения, ср. 1. Част от постройка или учреждение. Гинекологично отделение. 2. Остар. Един от първите четири класа в началнот... |
| отделителен - отделителна, отделително, мн. отделителни, прил. Който служи за отделяне. Отделителна система. |
| отделя - отделиш, мин. св. отделих, мин. прич. отделил, св. — вж. отделям. |
| отделям - отделяш, несв. и отделя, св. 1. Какво. Вземам част от нещо, разединявам. Отделям развалените плодове от здравите. 2. Кого! какво. ... |
| отдире - нареч. Отзад. Той идва отдире. |
| отдих - само ед. 1. Време за възстановяване от работа; кратка почивка. След кратък отдих продължиха работата си. 2. Свободен от служебни а... |
| отдолу - нареч. 1. От долната страна. Отдолу се зачу песен. 2. В долната част. Най-отдолу в библиотеката са книгите, които използвам всеки ... |
| отдръпвам - отдръпваш, несв. и отдръпна, св.; какво/кого. С дърпане премествам, отдалечавам. Отдръпнете децата от пристигащия влак. — отдръпва... |
| отдръпна - отдръпнеш, мин. св. отдръпнах, мин. прич. отдръпнал, св. - вж. отдръпвам. |
| отдушник - мн. отдушници, (два) отдушника, м. 1. Отвор за пречистване на въздуха в помещение. 2. Прен. Това, което дава възможност да се изле... |
| отдъхвам - отдъхваш, несв. и отдъхна, св. Прекъсвам работа за кратка почивка. Оставете ме да отдъхна малко. — отдъхвам си/отдъхна си. 1. Отдъ... |
| отдъхна - отдъхнеш, мин. св. отдъхнах, мин. прич. отдъхнал, св. — вж. отдъхвам. |
| отдясно - нареч. От дясната страна. Тя седи отдясно. Изстрелът дойде отдясно. |
| отегча - отегчиш, мин. св. отегчих, мин. прич. отегчил, св. — вж. отегчавам. |
| отегчавам - отегчаваш, несв. и отегча, св.; кого. Причинявам тягостно чувство, досаждам. Този филм ме отегчава. — отегчавам се/отегча се. Став... |
| отегчение - само ед. Чувство на тягост, досада, неудоволствие. |
| отегчителен - отегчителна, отегчително, мн. отегчителни, прил. Който причинява отегчение; досаден. Отегчителен доклад. // същ. отегчителност, от... |