| dev - Намерени са 22 думи от търсенето |
|---|
| дева - мн. деви, ж. 1. Остар. Девойка. 2. Остар. Девица. 3. Само ед. Зодиакално съзвездие (м. август — септември). • Дева Мария. Майката ... |
| одеве - нареч. Разг. Преди малко, съвсем скоро. Одеве те търсиха по телефона. |
| девер - мн. девери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата. |
| девиз - мн. девизи, (два) девиза, м. Кратко изречение, като изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. Девизът на София е '... |
| бадева - нареч. Разг. Даром, залудо, на вятъра. |
| девица - мн. девици, ж. 1. Остар. Мома, девойка. 2. Девствена жена. // прил. девически, девическа, девическо, мн. девически. Девическа гимн... |
| девизи - само мн. Спец. Платежни средства в чужда валута, използвани при международни плащания. |
| девойка - мн. девойки, ж. Млада жена, момиче. |
| деветка - мн. деветки, ж. 1. Цифрата на числото девет. 2. Карта за игра с девет знака. Деветка купа. 3. Разг. Превозно средство, означено с ... |
| водевил - мн. водевили, (два) водевила, м.Лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет, обикн. с музикален съпровод и пеене на отделни куплети./... |
| рандеву - мн. рандевута, ср. Остар. Уговорена среща (обикн. между влюбени). Отивам на рандеву. |
| девесил - само ед. Тревисто растение с перести листа, което се използва като подправка (за гъбена и рибена чорба и други ястия) и в медицина... |
| деветима - числ. Разг. Девет лица, от които поне едно от мъжки пол. |
| одевешен - одевешна, одевешно, мн. одевешни, прил. Който е бил или е станал преди малко. За одевешния разговор няма да споменаваш пред никого... |
| девствен - девствена, девствено, мн. девствени, прил. 1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Девствена жена. 2. Прен. Който не е док... |
| девалвация - мн. девалвации, ж. 1. Спец. В банковото дело — понижаване стойността на паричните единици по отношение на златото или на чужда вал... |
| девственица - мн. девственици, ж. Девствена жена. |
| пропедевтика - само ед. Спец. Предварителен елементарен курс, въвеждащ в някоя наука; увод. // прил. пропедевтичен, пропедевтична, пропедевтично,... |
| издевателство - мн. издевателства, ср. 1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство ... |
| издевателствам - издевателстваш, несв. Върша издевателства. |