| ------о - Намерени са 134 думи от търсенето |
|---|
| напълно - нареч. Съвсем, докрай, точно. Това, което казваш, е напълно вярно. Завърших макета напълно. |
| набързо - нареч. Набърже. |
| надълго - нареч. 1. Пространно, с много подробности. Разказва надълго за пътешествията си. 2. На голяма дължина. • Надълго и нашироко. Много... |
| окръжно - мн. окръжни, ср. Писмо, което се изпраща до подведомствени учреждения. |
| сръдльо - мн. сръдльовци, м. Разг. Сръдлив мъж. |
| стъпало - мн. стъпала, ср. 1. Долната част на крак, върху която човек стъпва; ходило. Болят ме стъпалата. 2. Отделен напречен елемент от стъ... |
| съмнало - само ед. Разг. Времето, когато става светло; развиделяване. Тръгнах по съмнало. |
| търкало - мн. търкала, ср. Разг. Колело, кръг. • На търкала (краставици). Разг. Глупости, неверни неща. |
| бордеро - мн. бордера. Спец.1. Банков документ, с който се потвърждава получаването или изплащането на парични суми.2. Опис на документи, це... |
| буйство - мн. буйства.1. Проява на буен, възбуден човек.2. Проява на луд, ненормален човек. |
| бягство - мн. бягства.1. Тайно напускане на място, където не искам или съм заставен да бъда.2. Странене , отбягване, отдръпване. |
| ветрило - мн. ветрила, ср.1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето п... |
| венчило - мн. венчила, ср.1. Само ед. Венчавка.2. Остар. Венец (във 2 знач.). |
| влечуго - влечуги, ср.1. Гръбначно животно, кето влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло.2. Прен. Пренебр... |
| вретено - мн. вретена, ср.1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.2. Спец. Част от предачна или... |
| всякого - -вж. всякой. |
| вертиго - (нлат. vertigo)Мед. Световъртеж. |
| глезльо - мн. глезльовци, м.Пренебр. Момче или мъж, който се глези, който е свикнал да се глези. |
| горнило - мн. горнила, ср.1. Грънчарска или рударска пещ.2. Прен. Само ед. Изпитания, преживявания, мъки. В горнилото на войната. |
| горчиво - горчива, горчиво, мн. горчиви, прил.1. Който има своеобразен, неприятен вкус на хинин, пелин.2. Прен. Който предизвиква или изразя... |