| ---н-- - Намерени са 228 думи от търсенето |
|---|
| задник - мн. задници, (два) задника, м. 1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник. 2. Спец. Задна част на дреха... |
| звание - мн. звания, ср. 1. Наименование на професия, длъжност, чин в служебната йерархия. В дипломата е посочено званието учител в среднит... |
| звънна - звъннеш, мин. св. звъннах, мин. прич. звъннал, св. — вж. звънвам. |
| здание - мн. здания, ср. Изградена постройка; сграда. Пететажно здание. |
| знание - мн. знания, ср. 1. Само мн. Съвкупност от факти от една област, които едно лице е усвоило. Той има знания по история. 2. Само ед. ... |
| бъдник - мн. бъдници, (два) бъдника.1. Пън, който се слага да гори в огнището на бъдни вечер.2. Диал. Обредна пита или баница с пара, които... |
| веднъж - нареч.1. Един път, еднократно.2. Някога, неопределено кога в миналото.Веднъж завинаги. Окончателно, за всякога. |
| гъгнив - гъгнива, гъгниво, мн. гъгниви, прил.Неясен, носов. Гъгнив глас. |
| гърнец - мн. грънци, (два) гърнеца, м.Диал. Гърне (в 1 знач.). |
| гръндж - (англ. grunge)Музикален стил, наложил и стил на обличане с размъкнати и обърнати наопаки дрехи. |
| звънец - мн. звънци, (два) звънеца, м. 1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца.... |
| звънтя - звънтиш, мин. св. звънтях, мин. прич. звънтял, несв. 1. Издавам звън. Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо. 2. Прен. ... |
| звънче - мн. звънчета, ср. 1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бя... |
| зърнен - зърнена, зърнено, мн. зърнени, прил. Който се отнася до зърнени храни. • Зърнени храни. Житни и бобови култури, чиито плодове се и... |
| зърно- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др. |
| корнър - мн. корнъри, (два) корнъра, м. Спец. Във футбола — наказателен ъглов удар. Ще има корнър за италианския отбор. |
| кътник - мн. кътници, (два) кътника, м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен. |
| мъхнат - мъхната, мъхнато, мн. мъхнати, прил. Който е покрит с мъх или наподобява мъх. Мъхнат камък. Мъхнат плат. |
| мълния - мн. мълнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна ли... |
| мътнея - мътнееш, мин. св. мътнях, мин. прич. мътнял, несв. Ставам мътен. |