| --т--- - Намерени са 181 думи от търсенето |
|---|
| къткам - къткаш, несв. 1. Разг. Кого. Полагам големи грижи, приласкавам. Къткам жена си. Къткам децата. 2. Разг. Кого. Привличам, сплотявам... |
| кътник - мн. кътници, (два) кътника, м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен. |
| мътило - мн. мътила, ср. 1. Място, където птиците мътят; полог. 2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило. |
| мътнея - мътнееш, мин. св. мътнях, мин. прич. мътнял, несв. Ставам мътен. |
| натъка - натъчеш, мин. св. натъках, мин. прич. натъкал, св. - вж. натъкавам. |
| натъжа - натъжиш, мин. св. натъжих, мин. прич. натъжил, св. — вж. натъжавам. |
| потъна - потънеш, мин. св. потънах, мин. прич. потънал, св. — вж. потъвам. |
| пътека - мн. пътеки, ж. 1. Малък тесен път за ходене пеша (обикн. в планината). 2. Дълга и тясна текстилна постилка. |
| пътник - мн. пътници, м. 1. Човек, който пътува. Пътниците да заемат местата си. 2. Прен. Разг. Човек, който умира. Той е пътник (за оня св... |
| тътнеж - мн. тътнежи, (два) тътнежа, м. Тътен; тътнене. |
| ботуши - ед. ботуш.Високи кожени обувки до коленете. |
| източа - източиш, мин. св. източих, мин. прич. източил, св. — вж. източвам. |
| изтощя - изтощиш, мин. св. изтощих, мин. прич. изтощил, св. — вж. изтощавам. |
| ихтиол - само ед. Тъмнокафява течност, получавана от скали с останки от вкаменели риби, която се употребява за лекуване на кожни и др. боле... |
| котора - мн. котори, ж. Пренебр. Тясно, малко помещение. Свинска котора. Живеят в две котори. // същ. умал. которка, мн. которки, ж. |
| катион - мн. катиони, (два) катиона, м. Спец. В химията — йон, натоварен с положително електричество. |
| котана - мн. котани, ж. Котка. |
| котило - мн. котила, ср. 1. Всички животни от едно раждане. Тези котета са от едно котило. В първото котило имаше три кученца. 2. Място, къ... |
| коткам - коткаш, несв.; кого. 1. Лаская, държа се преднамерено любезно с някого. Котка шефа си, прави му кафе, поднася му цигара. Коткат го... |
| котлен - котлена, котлено, мн. котлени, прил. • Котлен камък. Калциеви и магнезиеви сулфати и карбонати, които се отлагат от водата по стен... |