| лно - Намерени са 68 думи от търсенето |
|---|
| окончателно - нареч. Съвсем, напълно, завинаги. Те окончателно се разделиха. |
| специалност - специалността, мн. специалности, ж. Клон от науката, техниката или изкуството, който се изучава за професия. В университета има по... |
| очистително - мн. очистителни, ср. Лекарство или друго вещество, което прочиства стомаха и червата. Дадоха му очистително преди операцията. |
| вълнообразен - вълнообразна, вълнообразно, мн. вълнообразни, прил. Който има вид на вълни. Вълнообразна повърхност. Вълнообразна линия. |
| непълнолетен - непълнолетна, непълнолетно, мн. непълнолетни, прил. Който не е навършил пълнолетие. Непълнолетно момиче. |
| непълнолетие - само ед. Качество на непълнолетен. |
| пълновластен - пълновластна, пълновластно, мн. пълновластни, прил. Който има пълновластие. |
| пълновластие - само ед. Пълна, неограничена власт. |
| пълновръстен - пълновръстна, пълновръстно, мн. пълновръстни, прил. Пълнолетен. |
| пълномощница - мн. пълномощници, ж. Жена пълномощник. |
| инфантилност - инфантилността, само ед., ж. Състояние на инфантилен; недоразвитост. |
| националност - националността, мн. националности, ж. 1. Народност. 2. Принадлежност към някоя нация. Българска националност. |
| недалновиден - недалновидна, недалновидно, мн. недалновидни, прил. Който не може да предвиди, не е далновиден. Недалновиден политик. // същ. неда... |
| повиквателно - мн. повиквателни, ср. Разг. Повиквателна заповед. |
| прилагателно - мн. прилагателни, ср. Спец. Част на речта, която означава признак, качество на предмет; прилагателно име. |
| разрешително - мн. разрешителни, ср. Документ, с който се позволява, разрешава нещо. Разрешително за сечене на дърва. |
| растителност - растителността, само ед., ж. 1. Всички растения по земята или в някоя местност; флора. Буйна растителност. Горска растителност. 2.... |
| следователно - нареч. Вследствие на това, от това следва, в резултат на това, в заключение, и така, затова, прочее, значи. Ние си прощаваме всичк... |
| отрезвително - само ед. Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора. |
| позволително - мн. позволителни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително. |