| лица - Намерени са 55 думи от търсенето |
|---|
| виелица - мн. виелици, ж.Снежна буря. |
| гърлица - мн. гърлици, ж.1. Разг. Само ед. Дифтерия, лошо гърло. Гърлицата да те хване!2. Диал. Гургулица. |
| къклица - само ед. Плевел по житата, който пуска малки черни семки. |
| кашлица - само ед. Изкарване на силна струя въздух от устата, придружено с характерен шум, причинено от заболяване на дихателните органи. Ця... |
| кралица - мн. кралици, ж. 1. Владетелка в монархическа страна. Английската кралица. 2. Съпруга на крал. 3. Прен. Най-изявена в някоя област ... |
| петлица - мн. петлици, ж. Значка, която се пришива към яката на униформена дреха. |
| полицай - полицаят, полицая, мн. полицаи, м. Човек, който работи в полицията. |
| столица - мн. столици, ж. Главен град в страна, в който се намират органите на държавната власт — парламент, президент, правителство. // при... |
| таблица - мн. таблици, ж. Списък от цифрови или други данни, които са разположени по колонки или в графи. Таблица за умножение. |
| биволица - мн. биволици.Женски бивол, чието мляко има висока масленост. |
| изполица - само ед. При частно селско стопанство - имот, даден или взет за обработване срещу половината от продукцията. Давам на изполица. Вз... |
| огърлица - мн. огърлици, ж. Накит, който се поставя на шията; наниз, гердан. Перлена огърлица. |
| щръклица - мн. щръклици, ж. Голяма полска муха, която ходи по говедата. |
| кобилица - мн. кобилици, ж. 1. Истор. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, ко... |
| кирилица - само ед. 1. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така по името на Константин-Кирил Философ. 2. Азбуката, която с незначит... |
| киселица - мн. киселици, ж. 1. Дива ябълка, както и плодовете и. 2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици. |
| навалица - мн. навалици, ж. Тълпа, блъсканица. Загубиха се в навалицата. |
| върволица - мн. върволици, ж.Множество от хора или предмети, които се движат един след друг, в редица. Днес е върволица от хора. |
| глаголица - мн. глаголици, ж.Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IX век. |
| гургулица - мн. гургулици, ж.Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините.// същ. умал. гургуличка, мн. гургулички, ж. |