| Буква Ц |
|---|
| церемониалност - церемониалността, мн. церемониалности, ж. 1. Само ед. Тържественост, празничност. 2. Прен. Разг. Действие, което внася тържествено... |
| церемония - мн. церемонии, ж. 1. Тържествено честване на нещо по предварително изработен или традиционно утвърден ред. Сватбена церемония. 2. ... |
| церемоня се - церемониш се, мин. св. церемоних се, мин. прич. церемонил се, несв. Разг. Провявам излишна вежливост, прекалено внимателен съм. Ня... |
| церител - церителят, церителя, мн. церители, м. Човек, който цери; лечител. |
| церя - цериш, мин. св. церих, мин. прич. церил. несв. Разг. Лекувам. — церя се. Разг. Лекувам се. Церя се при народен лечител. |
| цесия - мн. цесии, ж. Спец. В банковото дело — договор, с който кредитор отстъпва своите вземания и правата по тях върху трето лице. |
| цех - цехът, цеха, мн. цехове, (два) цеха, м. 1. Отделение от фабрика или завод, където се извършва специализиран производствен процес. ... |
| цеце - неизм. Африканска живораждаща муха, която пренася заразата на някои тежки болести и на сънната болест. Мухата цеце. |
| циан - само ед. Спец. Безцветен силноотровен газ с миризма на горчив бадем, съединение на въглерод и азот. |
| цианкалий - цианкалият, цианкалия, само ед. Смъртоносна отрова, съединение на циан и калий. |
| цивилен - цивилна, цивилно, мн. цивилни, прил. 1. Който не носи военна или друга униформа. Цивилен полицай. 2. За облекло - който не е унифо... |
| цивилизатор - мн. цивилизатори, м. Човек, който разпространява цивилизация. // прил. цивилизаторски. |
| цивилизация - мн. цивилизации, ж. 1. Степен на общественото развитие и материалната култура, характерни за обществено-политическа формация. Древ... |
| цивилизовам - цивилизоваш, несв. и св.;. Приобщавам към цивилизацията, разпространявам цивилизацията сред диви народи и племена. — цивилизовам с... |
| цивка - мн. цивки, ж. Разг. 1. Ледена висулка. 2. Сопол. 3. Малък отвор на съд с течност, от който се пие. |
| цивря - цивриш, мин. св. циврих, мин. прич. циврил, несв. Разг. Цивря се. — цивря се. Разг. Плача, рева, хленча. |
| циганин - мн. цигани, м. 1. Лице, което принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни. 2. Пре... |
| циганка - мн. циганки, ж. 1. Жена, която принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни. 2. Пре... |
| циганче - мн. циганчета, ср. 1. Дете на цигани. 2. Диал. Неразпукано зрънце от пуканки. |
| циганя се - циганиш се, мин. св. циганих се, мин. прич. циганил се, несв. Разг. Проявявам дребнавост, скъперничество. Недей да се циганиш га п... |
| цигара - мн. цигари, ж. Тръбичка от тънка хартия, в която е поставен ситно нарязан тютюн за пушене. Паля цигара след цигара. // прил. цигар... |
| цигаре - мн. цигарета, ср. Къса тръбичка, в единия край на която се поставя цигарата при пушене, а от другия се всмуква димът. |
| цигла - мн. цигли, ж. Плоска глинена плоча, която се използва за покриване на сгради; керемида. |
| цигу-мигу - междум. За наподобяване на свирене, обикновено неумело. |
| цигулар - цигуларят, цигуларя, мн. цигулари, м. Музикант, който свири на цигулка. |
| цигуларка - мн. цигуларки, ж. Жена цигулар. |
| цигулка - мн. цигулки, ж. Лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, който има най-големи технически и художествени възможности и ... |
| цикла - мн. цикли, ж. Стоманено сечиво или специална машина за изстъргване на дърво, паркет и др.; циклачка. |
| циклама - мн. циклами, ж. Декоративно растение с ярки цветове, прикрепени към дълги дръжки, и сърцевидни листа. |
| цикламен - цикламена, цикламено, мн. цикламени, прил. 1. Който се отнася до циклама. Цикламен цвят. 2. Който има цвят на циклама; розово-виол... |
| циклачка - мн. циклачки, ж. Разг. Машина за циклене; цикла. |
| цикличен - циклична, циклично, мн. циклични, прил. Който се извършва на цикли; кръгов. // нареч. циклично. // същ. цикличност, цикличността, ... |
| циклон - мн. циклони, (два) циклона, м. Спец. Атмосферно явление, изразяващо се в бурни спиралообразни ветрове. |
| циклоп - мн. циклопи, (два) циклопа, м. В древногръцката митология — едноок великан. |
| циклостил - мн. циклостили, (два) циклостила, м. Малка ръчна преса с валяк за размножаване на текст, написан на ръка или с пишеща машина. // п... |
| цикля - циклиш, мин. св. циклих, мин. прич. циклил, несв.; какво. Изстъргвам дърво или паркет с цикла/циклачка. |
| цикъл - мн. цикли, (два) цикъла, м. 1. Период, през който се редуват едни и същи астрономически явления. Годишен цикъл на въртене на Земят... |
| цилиндричен - цилиндрична, цилиндрично, мн. цилиндрични, прил. Който е с форма на цилиндър. Цилиндричен съд. |
| цилиндря - цилиндриш, мин. св. цилиндрих, мин. прич. цилиндрил, несв.; какво. Пречиствам зърнени храни от примеси чрез въртене в цилиндрични ... |
| цилиндър - мн. цилиндри, (два) цилиндъра, м. 1. Геометрично тяло, получено при въртене на правоъгълник около едната му страна като ос. 2. Пре... |