| Буква У |
|---|
| усложнение - мн. усложнения, ср. 1. Затруднение, заплитане на положението; бъркотия, пречка; трудност, която възниква допълнително. Поради лошо... |
| усложня - усложниш, мин. св. усложних, мин. прич. усложнил, св. — вж. усложнявам. |
| усложнявам - усложняваш, несв. и усложня, св.; какво. Правя да стане по-сложен, по-труден, заплетен; спъвам, преча. Това условие усложнява пост... |
| услуга - мн. услуги, ж. 1. Действие в полза или в изгода на друг (човек, учреждение и др.). Правя услуга. Моля за услуга. 2. Обикн. мн. Бит... |
| услужа - услужиш, мин. св. услужих, мин. прич. услужил, св. — вж. услужвам. |
| услужвам - услужваш, несв. и услужа, св.;на кого. Правя услуга, помагам. Услужих и с пари. // същ. услужване, ср. |
| услужлив - услужлива, услужливо, мн. услужливи, прил. 1. Който е готов винаги да прави услуги. 2. Прен. Който е в състояние веднага да служи,... |
| усмивка - мн. усмивки, ж. Гримаса на човек, при която се разтягат настрани устните и се показват зъбите в израз на радост, доволство, рядко ... |
| усмирител - усмирителят, усмирителя, мн. усмирители, м. Лице, което усмирява. Усмирител на спорове. Усмирител на тигри. |
| усмирителен - усмирителна, усмирително, мн. усмирителни, прил. Който усмирява, който служи за усмиряване. Усмирително средство. • Усмирителна ри... |
| усмиря - усмириш, мин. св. усмирих, мин. св. усмирил, св. - вж. усмирявам. |
| усмирявам - усмиряваш, несв. и усмиря, св.; кого/ какво. Умирявам. Усмири развилнялото се куче. Усмириха бунтовете. |
| усмихвам се - усмихваш се, несв. и усмихна се, св. 1. Разтеглям устните си в усмивка, засмивам се без глас. Усмихвам се на детето си. 2. Прен. С... |
| усмихна се - усмихнеш се, мин. св. усмихнах се, мин. прич. усмихнал се, св. — вж. усмихвам се. |
| усмотрение - само ед. Преценка, разбиране, убеждение, мнение. • По мое усмотрение. По моя преценка, мнение. |
| усмърдя - усмърдиш, мин. св. усмърдях, мин. прич. усмърдял, св. — вж. усмърдявам. |
| усмърдявам - усмърдяваш, несв. и усмърдя, св.; какво/кого. Правя да смърди, да вони. Рибата усмърдя стаята. — усмърдявам се/усмърдя се. Вмирисв... |
| усое - само ед. Разг. Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място. |
| усоен - усойна, усойно, мн. усойни, прил. 1. Който не се огрява от слънце; влажен, студен. 2. За стая, къща — който е винаги хладен, мраче... |
| усой - усоят, усоя, мн. усои, м. Усое. |
| усойница - мн. усойници, ж. 1. Вид отровна змия с рогче на главата и зигзаговидни шарки на гърба. 2. Прен. Пренебр. Проклета, лоша жена. |
| успех - мн. успехи, (два) успеха, м. 1. Постигане на цел; прогрес, сполука. Успех в бизнеса. Имам успех. Нямам успех в любовта. Успехи в к... |
| успешен - успешна, успешно, мн. успешни, прил. Който е сполучлив, резултатен, благополучен. Успешна сделка. Успешно пътуване. |
| успея - успееш, мин. св. успях, мин. прич. успял, св. — вж. успявам. |
| успивам се - успиваш се, несв. и успя се, св. Събуждам се от сън по-късно, отколкото трябва. Успах се и закъснях за работа. // същ. успиване, с... |
| успокоителен - успокоителна, успокоително, мн. успокоителни, прил. Който успокоява. Успокоителна усмивка. Успокоителни думи. // нареч. успокоител... |
| успокоя - успокоиш, мин. св. успокоих, мин. прич. успокоил, св. — вж. успокоявам. |
| успокоявам - успокояваш, несв. и успокоя, св. 1. Кого. Утешавам, вдъхвам спокойствие. Успокоиха разтревожената майка. 2. Кого/какво. Усмирявам,... |
| успореден - успоредна, успоредно, мн. успоредни, прил. 1. Който с всичките си точки е еднакво отдалечен от друг; паралелен. Успоредни прави. 2... |
| успоредица - мн. успоредици, ж. Съпоставяне и уподобяване или свързване на сходни явления, предмети; сравнение. Правя успоредица между положени... |
| успоредка - мн. успоредки, ж. Гимнастически уред, комбинация от два успоредни лоста. Играя на успоредка. Женска успоредка. Мъжка успоредка. |
| успоредник - мн. успоредници, (два) успоредника, м. Спец. В геометрията — четириъгълник с две по две успоредни и равни страни. |
| успя се - успиш се, мин. св. успах се, мин. прич. успал се, св. — вж. успивам се. |
| успявам - успяваш, несв. и успея, св. 1. Сполучвам, смогвам да направя нещо. Успях да и се обадя въпреки лошата телефонна връзка. Успях да с... |
| уста - мн. усти, ж. 1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапв... |
| устав - мн. устави, (два) устава, м. Сбор от правила за устройството и дейността на организация; правилник. |
| уставен - уставна, уставно, мн. уставни, прил. Който се отнася до устав. Уставни принципи. • Уставен капитал. Начална сума на фирма (предпри... |
| усталък - само ед. Остар. Майсторство. |
| установка - мн. установки, ж. 1. Ръководно указание, директива. 2. Уредба, устройство. Заводска установка. |
| установя - установиш, мин. св. установих, мин. прич. установил, св. — вж. установявам. |