| Буква Т |
|---|
| триножник - мн. триножници, (два) триножника, м. Уред с три крака за поставяне на апарат, картина и др. |
| трио - мн. триа, ср. Спец. 1. В музиката - ансамбъл от трима изпълнители. 2. В музиката - произведение за трима певци или инструменталист... |
| триод - само ед. Спец. Богослужебна книга, която се чете преди и след Великден. |
| триокис - мн. триокиси, (два) триокиса, м. Спец. В химията — съединение на химически елемент с три атома кислород. |
| трион - мн. триони, (два) триона, ли Инструмент с назъбено метално острие и дървена дръжка за рязане на дъски. |
| триор - мн. триори, (два) триора, м. Земеделска машина за сортиране и почистване на семена. |
| трипер - само ед. Венерическа болест, предавана по полов път, която се характеризира с възпаление на пикочния канал. |
| триптих - мн. триптихи, (два) триптиха, м. 1. Сгъваема икона от три крила, като крайните се затварят и закриват средното. 2. Композиция от т... |
| триседмичен - триседмична, триседмично, мн. триседмични, прил. 1. Който трае три седмици. Триседмичен курс. 2. Който е на възраст три седмици. |
| трисменен - трисменна, трисменно, мн. трисменни, прил. Който се извършва или се води на три смени. Трисменна работа. Трисменен режим. |
| трисричен - трисрична, трисрично, мн. трисрични, прил. Който се състои от три срички. Трисрична дума. |
| тристранен - тристранна, тристранно, мн. тристранни, прил. 1. Който има три страни. 2. В който участват три страни. Тристранни преговори. Трист... |
| тритий - само ед. Радиоактивен изотоп на водорода, който се използва за термоядрени реакции. |
| тритикале - само ед. Спец. Високопродуктивна зърнена култура — хибрид от пшеница и ръж. |
| тритон - мн. тритони, (два) тритона, м. 1. В митологията — древногръцко морско божество. 2. Род опашати земноводни с дължина до десет санти... |
| триумвират - само ед. 1. Истор. В древния Рим — управление на трима мъже. 2. Разг. Ирон. Тясна дружба и обща дейност за надмощие на трима души.... |
| триумф - само ед. 1. Истор. В древния Рим — тържествено посрещане на победител от война. 2. Прен. Голяма победа, успех. 3. Прен. Тържество,... |
| триумфален - триумфална, триумфално, мн. триумфални, прил. 1. Който е направен в чест на победа. 2. Който съдържа или изразява слава, тържество... |
| триумфирам - триумфираш, несв. и св. 1. Истор. В древния Рим — влизам тържествено в град след своя бойна победа. 2. Прен. Гастролирам с голям у... |
| трихина - мн. трихини, ж. Спец. В зоологията — паразитно червейче, което живее в тялото на животните, а чрез месото преминава в човешкото тя... |
| трихинелоза - само ед. Спец. В медицината - инфекциозна болест, причинена от ларвите на трихината в мускулите. |
| трихиноза - само ед. Трихинелоза. |
| трицветен - трицветна, трицветно, мн. трицветни, прил. Който има три цвята. |
| трици - само мн. 1. Ситни люспици, които остават след смилане на брашно от семена на житни растения. Пшенични трици. Давам на овцете трици... |
| тричав - тричава, тричаво, мн. тричави, прил. Който съдържа твърде много трици. Тричав хляб. |
| триъгълен - триъгълна, триъгълно, мн. триъгълни, прил. Който има форма на триъгълник. Триъгълна кутия. Триъгълна маса. |
| триъгълник - мн. триъгълници, (два) триъгълника, м. 1. Спец. Геометрична фигура, състояща се от три страни. Чертая равностранен триъгълник. 2. ... |
| трия - триеш, мин. св. трих, мин. прич. трил, несв.; какво. 1. Търкам, разтърквам, разтривам. Трия си очите. 2. Търкам, за да изтрия, изб... |
| тровя - тровиш, мин. св. трових, мин. прич. тровил, несв. 1. Кого/какво. Давам отрова, за да убия. Тровя хлебарки. 2. Кого/какво. Увреждам... |
| трогателен - трогателна, трогателно, мн. трогателни, прил. Който трогва, който вълнува. Трогателен жест. Трогателни грижи. |
| трогвам - трогваш, несв. и трогна, св.; кого. Извиквам вълнение, умиление; разчувствам, разнежвам. Мъката - го трогна. Песента трогна душата... |
| трогна - трогнеш, мин. св. трогнах, мин. прич. трогнал, св. — вж. трогвам. |
| трое- - Първа съставна част на сложни думи със значение който има три части, напр. троерог, троерук, троеструнен и др. |
| троен - тройна, тройно, мн. тройни, прил. 1. Който се състои от три еднородни предмета или от три части. Троен конец. 2. Който е три пъти ... |
| троица - числ. Трима. |
| тройка - мн. тройки, ж. 1. Цифрата на числото три. 2. Оценка в училище или във висше учебно заведение за задоволително усвояване на материа... |
| тройкаджийка - мн. тройкаджийки, ж. Разг. Студентка или ученичка тройкаджия. |
| тройкаджия - мн. тройкаджии, м. Разг. Студент или ученик, който не знае достатъчно и обикновено получава тройки. |
| тройунция - мн. тройунции, ж. Спец. Единица мярка за тежина, равна на 31 г, която се използва за измерване на благородни метали. |
| тролей - тролеят, тролея, мн. тролеи, (два) тролея, м. 1. Метален прът при някои превозни средства, който служи за снабдяване с ток чрез до... |