| Буква Р |
|---|
| рухна - рухнеш, мин. св. рухнах, мин. прич. рухнал, св. — вж. рухвам. |
| руча - ручиш, мин. св. ручах, мин. прич. ручал, несв. 1. За глас, гайда и др. — издавам дълбок нисък еднообразен звук. 2. За вода — шуми,... |
| ручей - ручеят, ручея, мн. ручеи, (два) ручея, м. Бърз планински поток. Пеещ ручей. |
| ручило - мн. ручила, ср. Дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук. |
| руша - рушиш, мин. св. руших, мин. прич. рушил, несв.; какво. 1. Развалям нещо изградено; събарям, срутвам. Руша сградата, за да построя ... |
| рушвет - мн. рушвети, (два) рушвета, м. Разг. Подкуп. |
| рушветчийка - мн. рушветчийки, ж. Разг. Жена рушветчия. |
| рушветчия - мн. рушветчии, м. Разг. Човек, който (обича да) приема рушвети; подкупник. |
| рушител - рушителят, рушителя, мн. рушители, м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач.). |
| ръб - ръбът, ръба, мн. ръбове, (два) ръба, м. 1. Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости. Ръб на маса. Р... |
| ръбат - ръбата, ръбато, мн. ръбати, прил. 1. Който е с (остри) ръбове. 2. Прен. С когото не можеш лесно да се разбереш; зъл, необщителен, ... |
| ръбест - ръбеста, ръбесто, мн. ръбести, прил. Който има по повърхността си много ръбове. Ръбести столове. |
| ръбя - ръбиш, мин. св. ръбих, мин. прич. ръбил, несв.; какво. Разг. Подшивам краищата на плат; поръбвам. |
| ръгам - ръгаш, несв.; когокакво. Разг. 1. Натискам, мушкам с нещо остро (обикн. без да нарушавам целостта); ръчкам, бода. Ръгам го с лакът... |
| ръгби - само ед. Вид колективна спортна игра, подобна на футбола, но с яйцевидна топка, която може да се хваща и с ръце. |
| ръгбист - мн. ръгбисти, м. Играч на ръгби. |
| ръгвам - ръгваш, несв. и ръгна, св. 1. Какво. Ръгам един път или поединично. 2. Диал. Тръгвам, впускам се, затичвам се. Ръгнах да я гоня. |
| ръгна - ръгнеш, мин. св. ръгнах, мин. прич. ръгнал, св. - вж. ръгвам. |
| ръж - ръжта, само ед., ж. Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж. // прил. ръжен, ръже... |
| ръжда - само ед. 1. Продукт от окислението на желязото с оранжевочервеникав цвят. 2. Вид болест по листата на културните растения. |
| ръждив - ръждива, ръждиво, мн. ръждиви, прил. 1. Който е покрит с ръжда; ръждясал. Ръждив пирон. 2. Който е с цвят на ръжда. Ръждив пуловер... |
| ръждясам - ръждясаш, св. — вж. ръждясвам. |
| ръждясвам - ръждясваш, несв. и ръждясам, св. 1. Покривам се с ръжда; окислявам се. Ножът е ръждясал. 2. Прен. Разг. Стоя забравен от всички, б... |
| ръжен - мн. ръжени, (два) ръжена, м. Метално приспособление за почистване на огнището. Хванах ръжена и се очерних. • Пека на ръжен. Измъчв... |
| ръка - мн. ръце, ж. 1. Горен крайник на човек от рамото до пръстите или от китката до пръстите. Слаби ръце. Слагам ръкавици на ръцете си.... |
| ръкав - мн. ръкави, (два) ръкава, м. 1. Част от дреха, която покрива (част от) ръката. Къси ръкави. 2. Разклонение на река при устието. Ду... |
| ръкавели - само мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа. |
| ръкавица - мн. ръкавици, ж. Всяко едно от двете кожени или текстилни приспособления, които се надяват върху ръцете, обикн. до китката, за да ... |
| ръководен - ръководна, ръководно, мн. ръководни, прил. Който ръководи. Ръководен орган. |
| ръководител - ръководителят, ръководителя, мн. ръководители, м. Човек, който ръководи. // прил. ръководителски, ръководителска, ръководителско, ... |
| ръководителка - мн. ръководителки, ж. Жена ръководител. |
| ръководство - мн. ръководства, ср. 1. Само ед. Ръководене. Ръководство на дипломна работа. 2. Орган, колектив, който ръководи. Ръководство на уч... |
| ръководя - ръководиш, мин. св. ръководих, мин. прич. ръководил, несв.; какво/ кого. 1. Начело съм на нещо, направлявам някаква дейност; ог-ла... |
| ръкоделие - мн. ръкоделия, ср. 1. Само ед. Извършване на женска работа — плетене, шиене и др. 2. Предмет, който е обект или резултат от такава... |
| ръкойка - мн. ръкойки, ж. Снопче житни класове, събрани с едно захващане и отрязани със сърп. Жъне се на ръкойки. |
| ръкомахам - ръкомахаш, несв. Махам с ръка в израз на нещо. |
| ръкопашен - ръкопашна, ръкопашно, мн. ръкопашни, прил. Който става с ръце в близък контакт. Ръкопашна схватка. |
| ръкопис - мн. ръкописи, (два) ръкописа, м. 1. Само ед. Писане на ръка. Ръкописът ти не е хубав. 2. Написан на ръка текст (или на пишеща ма... |
| ръкопляскам - ръкопляскаш, несв. Пляскам с ръце за изразяване на одобрение; аплодирам. Ръкопляскаха на изпълнението. |
| ръкополагам - ръкополагаш, несв. и ръкоположа, св.; кого. Давам духовен сан чрез специален обред. Ръкоположиха го за епископ. |